Най-мразим да мислим!

 

Тъжно, но факт. Викат говорят, споделят емоции, а замислят ли се какво следва. Какво ще стане ако изведнъж хората почнат да разбират политиката? Ами ако просто отделяха поне малко време всеки ден, за да помислят върху това какво се случва. Повечето се ограничават с това да пуснат една псувня и дотам. Любимата им фраза е: „Който и да дойде все ще е така.“ затова и нищо не правят, но ако им се отдаде възможност да „лапат“ ще са най-големите.

 

Нека цитирам коментар под видео относно оставката на Борисов:

 

„Правителството имаше достатъчно време - ЖИВОТА МИ НЕ СЕ ПОДОБРИ!За мен няма значение кой е на власт-това ,как живея е барометър за свършената работа от правителствата! “

 

Това е показателно за идеите на социалното пропадане чрез превръщането на хората в слаби, безхарактерни същества винаги чакащи други да се грижат за тях. Ами ако хората с подобно мислене изведнъж се осъзнаят и си спомнят, че силата е в тях и ако поискат могат да се захванат здраво за работа и да градят нещо значимо. Било то фирма, проект или нещо друго. Ако тези хора се трудеха като германците или японците дали сега щяхме да плюем поредните управляващи.

 

Въпроса не е да се сравняваме с когото и да било, но не може нещата да се гледат строго фиксирано само в определена област и после изведнъж да се правят глобални заключения. Това си е пълна измама. Когато се анализира проблем се търсят всички възможни мнения, проучвания, факти, слухове и хипотези. И когато имате максимално повече информация тогава почвате анализа и давате заключения. Разбира се обаче се връщаме на „Най-мразим да мислим!“ , че така си ни е по-лесно. Предпочитаме да псуваме и викаме отколкото да се поправим.

 

Грешка няма, ние сме виновните и никои не ни е виновен на нас!

 

Ако всеки човек осъзнае, че не монопола правителството или световната икономика са главните двигатели на качеството му на живот, а че това е самият ТОЙ, дали нямаше да живеем по съвсем различен начин. Все чакат ли чакат да дойде спасителя и с магическата си пръчка да оправи всичко. Макар, че и те самите не знаят какво означава това всичко да им е оправено. Сега си мислите да имам повече пари... Еми това не зависи ли всъщност от самия теб? От твоята лична инициатива да инвестираш Мислене и Време в това да живееш по-добре.

 

Не ви е виновен никой, защото вие доброволно със своята пасивност сте се съгласили на това!

 

Нека ви попитам защо когато Тройната коалиция си гласува Амнистия!

Крадяха, лъжеха, мамеха и после Сами СИ ПРОСТИХА греховете!

Нямаше боеве, ограден парламент и оставки на правителството? Защо като те самите по този начин си признаха престъпленията не се надигна народната справедливост и не ги сложи в затвора?

Защо си седяхте кротко и си гледахте телевизия?

Къде беше народа? Народната справедливост я няма, защото народа е приспан заблуден и изморен, но само той самия може да реши да се събуди.

 

А до тогава лешоядите и соколите ще пируват...

"За да прогресират лошите хора е нужно само добрите да не правят нищо!"

Моля споделете това и помислете върху думите ми!

 

Споделете своята конструктивна критика, съвети, мнения  или просто размисли в коментарите или на лично съобщение.
Благодаря!

 

 

 

 

 

 

"От такава една позиция ще скъсявам разстоянието до своя свещен въпрос — как си прекарват вечерите американците, къде си пият уискито, много ли жени има в баровете им, одират ли те жив, ако влезеш, и още какви други морални разрухи ги друсат вечерно време… Отговорът на високо издигналия се банков чиновник ме стряска… „Ами, казва той, вечер американецът няма кой знае колко много свободно време…“

Чупя една вежда — хайде сега, на мене тия… Ние, дето се казва, че сме Европа (по причини, които ще станат ясни по-нататък, аз престанах по някое време от пътешествието си да се отъждествявам с България и с балканските земи, минах на континент), преди дванайсет не ни минава наум за легло, та тия ли, потънали в разврат американци…

— Тук се работи до седем-осем вечер… — казва Владко.

— ???

— Който има частно предприятие, магазин или кантора, то се знае, че работиш повече… Има магазини, които години наред не са затваряни… Все някой от семейството работи — няма ден, няма нощ. Нито празник!

— ???

— Който пък е като мен — държавен служител, би трябвало да работи осем часа, но работа като има, никой не ти гледа осемте часа. И десет, и дванайсет може да са… Като работиш повече, повече те уважават, по-голяма заплата дават. И ти ставаш друг човек, и къщата ти друга, и колата ти. И приятелите…

— ???

— И като работиш до седем, и като се прибереш у дома в осем, като погледаш телевизия до девет и половина, за да видиш какво става по света, ти си лягаш. Утре трябва да станеш в шест, да пътуваш до седем и никой няма да ти каже лоша дума, ако си отишъл час по-рано на работа…

— Е как, с всички ли е така?

— Ами с всички. С всеки сериозен човек, с всеки преуспял човек или с всеки, който иска да преуспее, е така…

— И тъй до пенсията?…

— Най-често и след пенсията… Понякога акционерите, собствениците работят до последния си час.

— ?????

— Това осмисля живота им. Това държи душата нащрек, умът си има работа, сърцето също.

Изслушвам я тая информация от Владко, ала ако мисли, че съм му повярвал, лъже се… Че къде по света толкова много работят богатите хора!… Но си трая! Колко години на това са ме учили!

Това, което ме впечатлява, е друго. Виж какъв публицист са направили от него тия американци. Ала също така донейде ми става ясно защо Владко е останал стар ерген. Ако си беше стоял в България, щеше да се е женил поне два пъти или да се е развел поне веднъж. Можеше при добри връзки и божа благословия и до апартаментче в „Младост“ да я е докарал. И вечер ще си пие бирката в някое ресторантче с приятели, ще си изстудява мастичката още в пет часа следобед… И в работно време с мадамка някоя може да шавне, кой ще му държи сметка къде ходи, като си е добре с началството…

А тия тук — блъскат. От седем до седем.

Ясно ми е още в тия първи дни какво е имал предвид колегата Алеко, когато, стъписан от видяното, е възкликнал: „Кога ще живеете бре, хора?…“ "

Колкото и да отказваме, вижда се, че животът търпеливо ни учи да мислим и да работим. Които се научат по-бързо, по скоро ще заживеят пълноценно и по-скоро ще разберат, че силата е в тях и това, което не могат да си дадат сами на себе си или да създадат, никой няма да им го даде даром. Ще спрат да викат неволята и сами ще си оправят колата. Тия които искат по цял ден да щтракат пръсти и да щипят бутилката по български, а да печелят по американски все някога ще разберат, че всичко си има цена.